понеделник, 10 октомври 2011 г.

СИГНАЛ ДО ПРОКУРАТУРАТА ЗА МЕРИЧЛЕРИ





 ПОЛИТИЧЕСКИ  КЛУБ   “ЕКОГЛАСНОСТ”
 София 
 Изх.№ 28 / 23. 03.2011 г.

  
ДО 
ВЪРХОВНА КАСАЦИОННА ПРОКУРАТУРА
ПЪРВИ  ОТДЕЛ

НА ВНИМАНИЕТО
НА Г-Н  НИКОЛАЙ СОЛАРОВ


С И Г Н А Л

от ПК „ЕКОГЛАСНОСТ”
  
Относно: Опасност от увреждане на археологически недвижими културни ценности и извършване на иманярски разкопки в землището на гр. Меричлери, община Димитровград  при незаконен добив на варовик на кариера “Великан” от фирма „КАОЛИН” АД

УВАЖАЕМИ  Г-Н  ПРОКУРОР,

Повече от две години фирма „Каолин” АД извършва незаконен добив, чрез взривна дейност  землището на гр. Меричлери.


            Въпреки сигналите изпратени до компетентните държавни институции не се предприемат мерки за спиране на незаконната дейност.
Министър Трайчо Трайков, който е концедент по договора за концесия за добив с „Каолин” АД, въпреки подадения сигнал вх. № 92-00-1025 / 02.09.2010г. Не изпълнява задълженията си по договора и заблуждава в писмен отговор на питане на народен представител и в отговор на ПК „ЕКОГЛАСНОСТ”. (Приложение 1 и 2)
В свое писмо с изх.№ 361-1 / 23.02.2010 г., адресирано до МОСВ, Дирекция “Земни недра и подземни богатства” и копие до “Каолин”АД, директора на РИОСВ – Хасково уведомява, че се извършва незаконен добив и първична преработка от “Каолин” АД в концесионната площ на находище „Великан”, като унищожават земеделски земи. (Приложение 3)
Съгласно чл.9, ал.2, т.17 от Договора за предоставяне концесия за добив от находище “Великан” в землището на гр. Меричлери, фирмата концесионер е задължена да:  "Да предприеме всички правни и фактически действия за промяна предназначението на земята в концесионната площ." (Приложение 4)
От писмо № ОСВ-13-534 от 13.8.10г. на кмета  на община Димитровград е видно, че към 13.08.2010 г. не са постъпвали искания от страна “Каолин”АД за промяна предназначението на земеделските земи в района на концесията. Съгласно чл.129 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). (Приложение 5)
- 2 –

В един и същи ден 12.11.2010г. са приложени писмените отговорите на Министъра на икономиката и Министъра на земеделието Мирослав Найденов в Народното събрание, с един и същи въпрос: „Променено ли е предназначението на земеделските земи върху която се добива варовик?”
Министър Трайков пише, че няма нарушение от страна на „КАОЛИН” АД.
Министър Найденов заявява: Земеделските имоти, където се извършва добив от „КАОЛИН” АД, не са с променено предназначение. За констатираното нарушение е съставен акт по реда на ЗОЗЗ и ЗАНН (Приложение 6).


УВАЖАЕМИ  Г-Н ПРОКУРОР,

            Видно от горното, въпреки изпратените сигнали Министър Трайков, който е страна по концесионния договор, отказва да изпълни задълженията по договора (чл. 29 от договора).  А именно да спре действието на концесионния договор с „КАОЛИН” АД до промяна предназначението на земята и му определи срок. В случай, че „КАОЛИН” АД не изпълни задълженията си в указания срок, трябва да се прекрати концесията.
Министър Трайков в писмените си отговори на сигнали и питания от народни представители умишлено прикрива нарушенията на „КАОЛИН” АД. По този начин министър Трайков, не само не изпълнява задълженията си, като страна по договора, но става и съучастник на извършените нарушения.
Моля да се потърси отговорността на лицата унищожили над 90 000 кв.м. земеделска земя.


С уважение,


                        Емил  Георгиев,
                       председател


Приложение:

1.     1.      Сигнал вх. № 92-00-1025 / 02.09.2010г.
2.     2.      Писмен отговор на Министър Трайков, изх. № 054-06-851 от 11.11.2010г.
3.     3.      Становище за годишен работен проект за добив от находище Великан през 2010г. на директор на РИОСВ - Хасково, изх. № 361-1/23.02.2010г.
4.     4.      Договор за концесия за добив от находище „Великан”
5.     5.      Писмо № ОСВ-13-534 от 13.8.10г. на Кмета на община Димитровград.
6.     6.      Писмен отговор на Министър Найденов, вх. № 054-06-849 от 11.11.2010г.


събота, 8 октомври 2011 г.

Акция син светофар

Общият прах, финните прахови частици  и серният диоксид предизвикват астми, белодробни заболявания, грип и увреждания  на белия дроб. Особено опасна е комбинацията  с големи количества серен диоксид. Орлов мост, Сточна гара, Лъвов мост са едни от местата в София, където стойностите на вредните емисии са почти винаги над допустимото.  Ние предлагаме частично решение .
Нашата идея е монтирането на сини светофари по натоварени пътни възли. Те ще приканват водачите на МПС-та да изгасват автомобилите си .
След съответните замервания на компетентните органи (ИАОС) може да се установи има ли подобрение в количеството на вредните емисии .

Проблемни Теми

Завода за отпадъци във Виена! 
Какво става с отдавна обещаният завод за преработка на отпадъци в София ? 

Проблемни Теми

                    Вредни ли са клетките на мобилните оператори ?

АКО ИСКАМЕ НЕЩО ДА СЕ СЛУЧИ , АКО ИСКАМЕ НИЕ МЛАДИТЕ ДА РЕШАВАМЕ, ТРЯБВА ДА ДАДЕМ СВОЯ ГЛАС. ДА СЪЗДАДЕМ МЛАДОТО ГРАЖДАНСКО ОБЩЕСТВО В БЪЛГАРИЯ. МОЛЯ, ВСЕКИ ДА ПРАТИ ВРЪЗКА КЪМ ТАЗИ СТРАНИЦА НА ПРИЯТЕЛИТЕ СИ И ТЕ ДА ПРЕДАДАТ НАТАТЪК. НЕКА МЛАДИТЕ ВЗЕМАТ ВЛАСТТА В СВОЙТЕ РЪЦЕ!!!

ДА ЗАПАЗИМ ВЪЗДУХА, ВОДАТА И ПРИРОДАТА ЗА НАС И НАШИТЕ НАСЛЕДНИЦИ


ГРАЖДАНИ НА РЕПУБЛИКАТА
СЪГЛАСНО ОСНОВНИЯ ЗАКОН
ЧЛ. 1. ЦЯЛАТА ДЪРЖАВНА ВЛАСТ ПРОИЗТИЧА ОТ НАРОДА
ТОВА Е НАШЕ ПРАВО И ЗАДЪЛЖЕНИЕ!
ДА СИ ВЪРНЕМ ДЪРЖАВАТА!
НИЕ СМЕ РАБОТОДАТЕЛИТЕ НА ДЕПУТАТИТЕ, ПРАВИТЕЛСТВОТО И ПРЕМИЕРА!!
НИЕ  НАЗНАЧАВАМЕ  КМЕТА И СЪВЕТНИЦИТЕ!
НИЕ МОЖЕМ И ТРЯБВА ДА ИЗБЕРЕМ КМЕТОВЕ И СЪВЕТНИЦИ, КОИТО ПО-МАЛКО ЩЕ КРАДАТ!
ДА ПОСТАВИМ ЯСНО СВОИТЕ ИСКАНИЯ КЪМ КАНДИДАТИЕ, СПОРЕД ВЪЗМОЖНОСТИТЕ НА ТЕХНИЯ ПОСТ.
ДА ПОЕМАТ ВЪЗМОЖНИ ПИСМЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ, КОИТО ТРЯБВА ДА ИЗПЪЛНЯТ В ОБЩИНАТА ГРАДА И СЕЛОТО.
ТЕЗИ, КОИТО БЪДАТ ИЗБРАНИ, ТРЯБВА ДА СЕ ОТЧИТАТ ВСЕКИ МЕСЕЦ  ПРЕД  ГРАЖДАНСТВОТО, КАКВО ПРАВЯТ И ДОКЪДЕ СА СТИГНАЛИ.
ДА СПРЕМ БАЙ ГАНЬОВСКАТА ПАРТИЗАНЩИНА И ДА ИЗБЕРЕМ НАШИ СЪГРАЖДИНИ, КОИТО МОГАТ И ЩЕ НАПРАВЯТ ГРАДА ПО-ХУБАВ И УДОБЕН ЗА ГРАЖДАНИТЕ!

Избори за Общински съветници 2011 Софийска Организация Екогласност

ПАРК ВРАНА 968 000 кв.м.


На подарен кон зъбите не се гледат. Тази руска поговорка би важала с пълна сила за дарения на столичани през 2001 г. от Симеон Сакскобургготски парк “Врана”. Стига обаче бившият собственик да не бе определил как и кога да се (не)ползва конят. Както и ако не бе поискал грижи освен за дареното животно и за цялата му конюшня. Без да плаща. А така дори със здрави зъби животното може да ви струва по-скъпо и от породист ат.
Според акта за дарение на “Врана” Столичната община трябва да отвори парка за посетители като природонаучен музей. Нейно задължение е да осигури поддържането и развитието на градината и инфраструктурата й. Както и да осигури охраната на дарените 968 дка и на собствените на Сакскобургготски 21 дка и всички сгради в парка. Дарителите пък си запазват безсрочно правото да преминават през парка и забраняват там да се строи.
Така вече почти 10 години паркът стои затворен и пуст. И постепенно се превръща от уникално ботаническо постижение в буренище. На практика се използва, както и преди даряването, само от фамилията на Сакскобургготски. Обикновените хора не могат и да надзърнат в парка. Но пък столичани вече са платили милиони за издръжката на царската градина. Само за охрана и поддръжка на парка (макар и козметична) общината дава годишно около 500 000 лв. Освен тези средства чрез дарението Сакскобургготски си е спестил и десетки хиляди лева годишно данъци и такса смет. През 2001 г. данъчната оценка на поляните е била над 8,8 млн. лв. Договорът за дарение освобождавал царя от такса смет за останалата в парка негова собственост. По силата на Закона за местните данъци и такси от 2002 г.Сакскобургготски  не плаща данъци и такси за резиденцията и неговата част от паркът. Не стига, че не плаща данъци и такси, а ние гражданите на София му плащаме охраната и поддръжката на парка.

понеделник, 26 септември 2011 г.

Независимо от всичко дадоха разрешение на „Дънди“ за Ада тепе

Висшият експертен екологичен съвет към   екоминистерството даде разрешение на „Болкан минерал & майнинг“, дъщерно дружество у нас на канадската компания „Дънди прешъс металс“, да добива злато край Крумовград в местността Ада тепе. Компанията получи възможност за предварително изпълнение. Това означава, че дори да се обжалва решението по ОВОС, това няма да попречи на „Дънди“ да започне да подготвя проекта и да кандидатства за разрешителни. 
„Бяхме абсолютно изненадани от компанията да поиска предварително изпълнение и от подкрепата за това на икономическото министерство“, каза кметът на Крумовград Себихан Мехмед. „Със сигурност ще обжалваме “, посочи Мехмед. 
„Защо трябва да се разравя земя, която е непокътната, хората в Крумовград не искат добив на злато“, коментира Мария Дамянова от сдружението „Живот за Крумовград“. Жителите на града започват подписка срещу златодобива в Крумовград и ще я изпратят в ЕК и Европейския парламент. 
Винаги има някакво въздействие върху околната среда, всичко ще бъде съгласно българските стандарти и европейското законодателство, твърди Алекс Нестор, директор „Корпоративни отношения“ в „Дънди“. В самото решение се казва обаче, че около 99 дка ще бъдат пряко засегнати, ако не и унищожени, а местността, в която БММ ще добива злато, е част от най-голямата зона по екомрежата „Натура 2000“.
Добивът на златосъдържащи руди от участък Ада тепе от находище „Хан Крум” е с очакван експлоатационен период около 9 години при добив от 850 000 т/год. 
С това разрешително концесионерът получи още един подарък – построяване на магистрала от Крумовград до Момчилград, с което превозването на руден концентрат от мината ще става много по-бързо, евтино, безпроблемно и без никакъв надзор. Така към печалбите от рудник „Челопеч“, които наши учени изчисляват на около 2 млрд. долара годишно, ще се добавят и тези от Крумовградското златно находище. По данни на МОСВ в Челопеч има около 50 млн. тона руди и както уточниха за „Класа“ екоексперти, това количество е доказано при първоначални оценки, правени през 50-те години на миналия век. Но както съобщи геологът д-р Вълко Гергелчев, първоначалните запаси в Челопеч са били изчислени на 1,1 млрд. тона, през 1085 г. са намалени до 57 млн. т, а сега цифрите са ревизирани до 30 млн. тона. И в тези 30 млн. т руда освен злато, сребро и мед има и други метали, като олово (0,55 г/т), цинк (1,08 г/т), германий (80 г/т), селен (42 г/т), телур (25г/т), сребро (8,4 г/т), галий (15,2г/т), антимон (91,4 г/т), бисмут (183г/т), талий (46,2 г/т), индий (42,4 г/т), паладий (3,5 г/т), платина (1 г/т) и т.н. В находището има залежи още на сяра, живак и др. Но печалбата на „Дънди“ от тях на практика не може да се докаже, тъй като единственият източник на информация за това са анализите, правени винаги в лабораторията на фирмата. След това с благословията на държавата наличните метали в концентрата отпътуват за далечна Намибия. А за да се застраховат срещу евентуални нападки, че изнасят много повече от обявената продукция, от канадската компания настояват за официално увеличаване на концесията за добив до 3 млн. т руда за година от находището в Челопеч. 
През 2010 г. са добити 1 088 431 тона руда, като компанията е внесла в хазната такса в размер на 6 568 017,95 лв., съобщиха в отговор на официално запитване към МИЕТ от „Класа“. „Всяка година в резултат на добива и експлоатационното проучване количеството на рудата се променя от компетентните органи. В този смисъл към 01.01.2011 г. в находище „Челопеч“ се водят 21,746 млн. т руда в категория „Запаси“ със средно съдържание 1,53% мед и 4,74 грама на тон злато. Освен това има 3,405 млн. т руда в категория „ресурси“, където съдържанието на мед е 0,66% и 2,10 г злато на тон руда“, съобщават още от МИЕТ.
Любопитно е, че договорът за предоставяне на концесия за подземни богатства от находище „Челопеч“ между българското правителство и фирма „Наван Бългериън майнинг“(предшественик на „Дънди“), търпи четири промени след сключването му през 1999 г. Междувременно през септември 2003 г. „Дънди прешъс акуизишънс инк.“ придобива активите на фалиралата „Наван Челепеч“ АД. На 27.02.2004 г. е сключено допълнително споразумение с новия концесионер. Основните изменения в договора са предоставената допълнителна концесионна площ, в която да се разположат спомагателни съоръжения за добива и преработката на рудата – хвостохранилище, електропроводи, тръбопроводи, работилници и др. Със същия документ най-неочаквано концесионната такса се намалява с 50 на сто за периода 2004-2010 г., или от 1,5% до 0,75% от печалбите от само трите метала (мед, злато и сребро) по цени на международните борси. „Причините за намаляване на размера на концесионното възнаграждение за определен период са комплексното наличие на неблагоприятни минно-геоложки, техноложки и икономически характеристики в един период на влагане на значителни инвестиции и капитално минно строителство.“ С това от МИЕТ внесоха светлина в забуления казус по драстичното свиване на таксите за концесионера. Тогавашният вицепремиер и министър на икономиката Лидия Шулева подписва документа без становище от МОСВ. Мнозина вече се питат дали е осребрен подписът на Шулева, с който концесионното възнаграждение на „Дънди“ се свива наполовина т.е. с 50%, съгласно анекс към договора. Ако това е станало, за каква ли сума или услуга става въпрос?
Остава на беловласите глави на 30 изтъкнати наши учени (подписали специално писмо до тогавашния министър-председател Симеон Сакскобургготски) да изчисляват колко милиарда е загубила българската хазна. (Над 28 млрд. лв. е тяхната сметка засега.) В крайна сметка „Дънди“ е компанията, която избирателно изземва ценния метал само от богатите жили на най-богатото в Европа находище на медно-златни руди - Челопеч, замърсявайки околната среда с арсен. Като капак през 2002 г. от признатите запаси от злато 56 млн. тона те изведнъж „намаляват“ до 18 млн. тона според анализ, предоставен от „Дънди“. При това случващото се отново става с благословията на вицепремиера Шулева от правителството „Сакскобургготски“.
Икономическото министерство, което е страна по концесионните договори и трябва да защитава държавните интереси в тях, явно няма нито техническите възможности, нито желанието да осъществява стриктен контрол за точността при тяхното изпълнение. В случая всичко остава на юнашко доверие и на честната дума на компаниите износителки. Изобщо - черна дупка, защото никой не знае какво точно се изнася, а от приходите на фирмите зависят концесионните такси, митата и данъците, които трябва да бъдат платени. Фирмите плащат смешни пари, а държава губи милиарди левове от занижени концесионни такси, мита и данъци. 
За това алармираха и от природозащитната организация „Зелени Балкани“. За 10 години държавата ще спечели 500 милиона, а фирмата - 10 милиарда лева само от златото и медта, без да се пресмятат останалите стратегически метали, изнасяни под формата на черно злато „Доре“, коментира за „Класа“ Константин Дичев. Той съобщи, че от организацията са изпратили сигнал до прокуратурата, парламента, правителството и ЕК за хищническото ограбване на мината в Челопеч, а респективно – и българската държава. По думите му загубата за България е над 4 млрд. долара. „Всички капиталови разходи за производството „Дънди“ си икономисва само от добитите метали, които не декларира на митницата“, допълва Дичев. Затова от „Зелени Балкани“ настояват държавата да преразгледа концесионния договор и да наложи фирмата да плаща поне 50-60% такса за подземните богатства.
Според официалната статистика именно на износа на метали и на други произведения на металургичната ни индустрия се дължи увеличеният ръст на експорта на България. През миналата година страната е изнесла метали и рудни концентрати за 5 млрд. лв., а само за първото шестмесечие на тази година има ръст в експорта с още около 10%, обяви председателят на Българската минно-геоложка камара Лъчезар Цоцорков. Според него България е на трето място по добив на мед и на четвърта позиция по добив на злато в Европа. „Много от компаниите работят по високи стандарти, но има дружества в сивата икономика. Затова в момента се разработва стратегия за устойчиво развитие на минната индустрия, която трябва да бъде готова до края на годината“ съобщи експертът. По думите му едва сегашното правителство се опитва да сложи някакъв ред при добива на подземни богатства, като в промени в законодателството наложи само едно министерство – на икономиката, да се занимава с този процес. Досега подземните богатства и концесиите бяха в правомощията на три министерства, което създаваше известен хаос и проблеми с контрола. Според Цоцорков по закон всяка година трябва да се прави проверка на изпълнението на концесионните договори и единствено проблем на държавата е дали го прави или не.